19 обвиняеми оправдани след 20 години по дело за източени 190 млн. от ДДС
Двамата някогашни митничари Хари Катана и Борислав Борисов и най-младият предприемач Николай Павлов осъдиха прокуратурата за общо 340 хиляди лв.
20 години се точи дело за злоупотреби със 190 млн. лв.. По него има 19 подсъдими, само че най-после приключва с оправдателни присъди за всички.
Един от тях - предприемачът Николай Павлов от Благоевград, осъди прокуратурата на 90 хиляди лева поради траялия толкоз години правосъден развой, по който е дефинитивно оневинен.
Обвинени са Павлов и още 18 причинители и помагачи за източване на 190 млн. неденоминирани лв. Данък добавена стойност посредством мним експорт на интегрални чипове и елементи за машини за безалкохолни питиета. В групата са бизнес дамата Ваня Червенкова и тогавашният сътрудник Едислав Николов, митничарите Хари Катана, Георги Георгиев и Борислав Борисов, данъчната служителка Татяна Борисова, предприемачите Росен Щерев, руснакът от грузински генезис Умлат Осмаев и други
Началото на следствието бе през 1997 година, а краят през 2017-а
След като всички са оправдани дефинитивно, стартират да съдят прокуратурата за компенсации за неимуществени вреди вследствие на нелегално повдигнати обвинявания.
Първата оправдателна присъда за всички подсъдими от групата бе произнесена от окръжния арбитър Атанас Маскръчки. Наблюдаващият прокурор Елка Атанасова стачкува, само че и на последващи инстанции оправдателните присъди бяха доказани.
Преди месец някогашният митничар, оневинен по процеса, Хари Катана завоюва дело за обезщетение и от поисканите 800 хиляди лева Софийският градски съд постанови да му се изплатят 200 хиляди Друг негов сътрудник - Борислав Борисов, също съумя да осъди прокуратурата и му бяха присъдени 50 хиляди обезщетение.
Николай Павлов бе арестуван на 13 декември 1997 година и лежа в ареста до 3 юли 1998 година, след което бе пуснат под парична гаранция от 1 млн. лева Докато е зад решетките, той афишира и гладна стачка. За няколко години има възбрана да пътува отвън България.
За претърпените неимуществени вреди той е завел иск против прокуратурата за 200 хиляди лева, а окръжният съд в Благоевград постанови да получи 90 хиляди дружно с лихвите от момента на окончателното му оневиняване до погашение на сумата. Решението не е дефинитивно.
Мъжът твърди, че от самото начало изпитвал неудобства, чувствал се потиснат, обезпокоен и нерешителен, накърнени били моралните и нравствените му полезности, както и общественото му другарство. В резултат от противозаконното обвиняване му е бил породен дискомфорт и стрес, накърнени били положителното му име и публичен авторитет
Твърди, че това рефлектирало върху целия му живот - бил дискредитиран пред близки, родственици и другари, влошило се здравословното и психическото му положение, получил кардиологично заболяване. Чувствал непрекъснат боязън и терзание, че ще бъде наказан за закононарушение, което не е направил. Бил считан за огромен нарушител, забъркан в най-голяма скица за източване на Данък добавена стойност, разкривана до този миг.
Павлов не съумял да приключи висше обучение, разделил се с приятелката си, мъчно си намирал работа, а преди няколко години отпътувал да работи в Англия. Към момента на покачване на обвиняването бил на 23 година и един от надеждните предприемачи в района, а делото объркало реализацията му.
Магистратите одобриха, че продължителността на наказателното произвеждане - близо 20 година, надвишава неведнъж рационалните периоди за разглеждане на делото. От формиране на досъдебното произвеждане на 13 декември 1997 година до внасяне на първия обвинителен акт в съда през ноември 2004 година са минали повече от 6 години. През този интервал на Павлов неколкократно са повдигани нови обвинявания заради нужда от прецизиране, провеждани са му разпити в качеството на обвинен. Самото досъдебно произвеждане е траяло отвън рационалния период макар фактическата и правна трудност на делото и броя на упрекнатите. Последвало е обособяване на част от материалите по делото и осъществяване на ново привличане.
Според окръжните съдии всичко това е нанесло съществени морални вреди на Павлов, които би трябвало да се обезщетят.
През 1997 година държавното обвиняване оповестява за скица за източване на Данък добавена стойност и медиите стартират да наблюдават случая. Това ставало с фиктивни покупко-продажби за покупко-продажба и експорт на интегрални RAM памети, както и машини - автоматизирана линия за произвеждане и бутилиране на алкохолни и безалкохолни питиета, машина за произвеждане на капачки за бутилирани питиета и бандерол машина, посредством подправени документи.
Според прокуратурата с препродажба сред няколко компании и мним експорт за Русия, Румъния и Словения са били възобновени непозволено 190 млн. лева от Данък добавена стойност.
Павлов бе упрекнат, че като помощник е съставил документи с погрешно наличие - фактури за покупко-продажба на хиляди интегрални памети на няколко компании, измежду които и варненска, с представител руснак, както и справки-декларации пред данъчните.
Митничари от София и Граничен контролно-пропусквателен пункт Златарево бяха упрекнати, че са заверили с автограф и щемпел мним експорт на стоките, а данъчни чиновници от Костинброд - че са разрешили възобновяване на Данък добавена стойност. Основната теза на прокуратурата бе, че не е осъществен експорт, а това е било фиктивно.
След огромното следствие и влизане на делото в съда то е връщано, отделяни са материали по него в друго дело, обвинени са привличани по няколко пъти с изменена правна подготовка на закононарушението и видоизменени обвинявания, разграничени са на няколко групи в обособени процеси. Срещу част от тях обвиняванията бяха свалени и не стигнаха до съд.
От 2005 до 2010 година са извършени 29 правосъдни съвещания и на 9 септември 2010 година е произнесена първата оправдателна присъда. За този интервал по делото са назначавани още трима съдии. Прокуратурата стачкува оправдателната присъда и Софийският апелативен съд я анулира и връща делото за ново разглеждане от различен правосъден състав.
Образувано било ново дело, което е прекъснато и върнато на досъдебна фаза поради позволени процесуални нарушавания. След това е формирано трето подред дело, което още веднъж е прекъснато и върнато на прокуратурата.
През ноември 2011 година по импортирания от прокуратурата нов обвинителен акт било формирано четвърто дело в Благоевградския областен съд. Месец по-късно то е прекъснато и изпратено по подготвеност на Софийски областен съд.
През март 2014 година всички подсъдими, в това число и Павлов, са оправдани. Две години по-късно Софийският апелативен съд удостоверил оправдателната присъда, а с решение от февруари 2017 година Върховен касационен съд я оставя в действие. В хода на делата се оказва, че няма безапелационни данни износът на стоките да е бил мним
Множество очевидци описват по какъв начин са изнасяни машините през митническия пункт на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златарево за Македония, а интегралните схеми - през пункта Оряхово за Румъния. И откакто се потвърждава, че има действителен експорт на артикули, а фактурите, митническите документи и данъчните справки-декларации не са подправени, то отпада вероятността да е теглен непозволено Данък добавена стойност.
При делене на делото в различен успореден развой Павлов също е обвинен още веднъж за сформиране на документи с погрешно наличие - фактури за покупко-продажба на компютърни елементи. Това редом наказателно произвеждане завършва дефинитивно с решение на Върховен касационен съд през 2012 година и всички са оправдани.
За траялия 15 година различен развой Павлов също завежда иск против прокуратурата за обезщетение от 150 хиляди лева
С решение на съда от ноември 2015 година прокуратурата е наказана да заплати на Павлов 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на непозволено повдигнато обвиняване.
20 години се точи дело за злоупотреби със 190 млн. лв.. По него има 19 подсъдими, само че най-после приключва с оправдателни присъди за всички.
Един от тях - предприемачът Николай Павлов от Благоевград, осъди прокуратурата на 90 хиляди лева поради траялия толкоз години правосъден развой, по който е дефинитивно оневинен.
Обвинени са Павлов и още 18 причинители и помагачи за източване на 190 млн. неденоминирани лв. Данък добавена стойност посредством мним експорт на интегрални чипове и елементи за машини за безалкохолни питиета. В групата са бизнес дамата Ваня Червенкова и тогавашният сътрудник Едислав Николов, митничарите Хари Катана, Георги Георгиев и Борислав Борисов, данъчната служителка Татяна Борисова, предприемачите Росен Щерев, руснакът от грузински генезис Умлат Осмаев и други
Началото на следствието бе през 1997 година, а краят през 2017-а
След като всички са оправдани дефинитивно, стартират да съдят прокуратурата за компенсации за неимуществени вреди вследствие на нелегално повдигнати обвинявания.
Първата оправдателна присъда за всички подсъдими от групата бе произнесена от окръжния арбитър Атанас Маскръчки. Наблюдаващият прокурор Елка Атанасова стачкува, само че и на последващи инстанции оправдателните присъди бяха доказани.
Преди месец някогашният митничар, оневинен по процеса, Хари Катана завоюва дело за обезщетение и от поисканите 800 хиляди лева Софийският градски съд постанови да му се изплатят 200 хиляди Друг негов сътрудник - Борислав Борисов, също съумя да осъди прокуратурата и му бяха присъдени 50 хиляди обезщетение.
Николай Павлов бе арестуван на 13 декември 1997 година и лежа в ареста до 3 юли 1998 година, след което бе пуснат под парична гаранция от 1 млн. лева Докато е зад решетките, той афишира и гладна стачка. За няколко години има възбрана да пътува отвън България.
За претърпените неимуществени вреди той е завел иск против прокуратурата за 200 хиляди лева, а окръжният съд в Благоевград постанови да получи 90 хиляди дружно с лихвите от момента на окончателното му оневиняване до погашение на сумата. Решението не е дефинитивно.
Мъжът твърди, че от самото начало изпитвал неудобства, чувствал се потиснат, обезпокоен и нерешителен, накърнени били моралните и нравствените му полезности, както и общественото му другарство. В резултат от противозаконното обвиняване му е бил породен дискомфорт и стрес, накърнени били положителното му име и публичен авторитет
Твърди, че това рефлектирало върху целия му живот - бил дискредитиран пред близки, родственици и другари, влошило се здравословното и психическото му положение, получил кардиологично заболяване. Чувствал непрекъснат боязън и терзание, че ще бъде наказан за закононарушение, което не е направил. Бил считан за огромен нарушител, забъркан в най-голяма скица за източване на Данък добавена стойност, разкривана до този миг.
Павлов не съумял да приключи висше обучение, разделил се с приятелката си, мъчно си намирал работа, а преди няколко години отпътувал да работи в Англия. Към момента на покачване на обвиняването бил на 23 година и един от надеждните предприемачи в района, а делото объркало реализацията му.
Магистратите одобриха, че продължителността на наказателното произвеждане - близо 20 година, надвишава неведнъж рационалните периоди за разглеждане на делото. От формиране на досъдебното произвеждане на 13 декември 1997 година до внасяне на първия обвинителен акт в съда през ноември 2004 година са минали повече от 6 години. През този интервал на Павлов неколкократно са повдигани нови обвинявания заради нужда от прецизиране, провеждани са му разпити в качеството на обвинен. Самото досъдебно произвеждане е траяло отвън рационалния период макар фактическата и правна трудност на делото и броя на упрекнатите. Последвало е обособяване на част от материалите по делото и осъществяване на ново привличане.
Според окръжните съдии всичко това е нанесло съществени морални вреди на Павлов, които би трябвало да се обезщетят.
През 1997 година държавното обвиняване оповестява за скица за източване на Данък добавена стойност и медиите стартират да наблюдават случая. Това ставало с фиктивни покупко-продажби за покупко-продажба и експорт на интегрални RAM памети, както и машини - автоматизирана линия за произвеждане и бутилиране на алкохолни и безалкохолни питиета, машина за произвеждане на капачки за бутилирани питиета и бандерол машина, посредством подправени документи.
Според прокуратурата с препродажба сред няколко компании и мним експорт за Русия, Румъния и Словения са били възобновени непозволено 190 млн. лева от Данък добавена стойност.
Павлов бе упрекнат, че като помощник е съставил документи с погрешно наличие - фактури за покупко-продажба на хиляди интегрални памети на няколко компании, измежду които и варненска, с представител руснак, както и справки-декларации пред данъчните.
Митничари от София и Граничен контролно-пропусквателен пункт Златарево бяха упрекнати, че са заверили с автограф и щемпел мним експорт на стоките, а данъчни чиновници от Костинброд - че са разрешили възобновяване на Данък добавена стойност. Основната теза на прокуратурата бе, че не е осъществен експорт, а това е било фиктивно.
След огромното следствие и влизане на делото в съда то е връщано, отделяни са материали по него в друго дело, обвинени са привличани по няколко пъти с изменена правна подготовка на закононарушението и видоизменени обвинявания, разграничени са на няколко групи в обособени процеси. Срещу част от тях обвиняванията бяха свалени и не стигнаха до съд.
От 2005 до 2010 година са извършени 29 правосъдни съвещания и на 9 септември 2010 година е произнесена първата оправдателна присъда. За този интервал по делото са назначавани още трима съдии. Прокуратурата стачкува оправдателната присъда и Софийският апелативен съд я анулира и връща делото за ново разглеждане от различен правосъден състав.
Образувано било ново дело, което е прекъснато и върнато на досъдебна фаза поради позволени процесуални нарушавания. След това е формирано трето подред дело, което още веднъж е прекъснато и върнато на прокуратурата.
През ноември 2011 година по импортирания от прокуратурата нов обвинителен акт било формирано четвърто дело в Благоевградския областен съд. Месец по-късно то е прекъснато и изпратено по подготвеност на Софийски областен съд.
През март 2014 година всички подсъдими, в това число и Павлов, са оправдани. Две години по-късно Софийският апелативен съд удостоверил оправдателната присъда, а с решение от февруари 2017 година Върховен касационен съд я оставя в действие. В хода на делата се оказва, че няма безапелационни данни износът на стоките да е бил мним
Множество очевидци описват по какъв начин са изнасяни машините през митническия пункт на Граничен контролно-пропусквателен пункт Златарево за Македония, а интегралните схеми - през пункта Оряхово за Румъния. И откакто се потвърждава, че има действителен експорт на артикули, а фактурите, митническите документи и данъчните справки-декларации не са подправени, то отпада вероятността да е теглен непозволено Данък добавена стойност.
При делене на делото в различен успореден развой Павлов също е обвинен още веднъж за сформиране на документи с погрешно наличие - фактури за покупко-продажба на компютърни елементи. Това редом наказателно произвеждане завършва дефинитивно с решение на Върховен касационен съд през 2012 година и всички са оправдани.
За траялия 15 година различен развой Павлов също завежда иск против прокуратурата за обезщетение от 150 хиляди лева
С решение на съда от ноември 2015 година прокуратурата е наказана да заплати на Павлов 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на непозволено повдигнато обвиняване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ